Созопол

Историкът

би казал, че Созопол е един от най-старите градове по българското Черноморие – и ще бъде прав!

Туристът би казал, че Созопол е едно от най-красивите и романтични морски градчета не само в България, но и по света – и ще бъде прав!

Местният жител би казал, че през лятото тук могат да се чуят езици от различни краища на земята, а през останалите месеци Созопол е тихо и спокойно рибарско селище с притегателна сила за хора с артистичен дух – и ще бъде прав!

През летния сезон всички остават безкрайно очаровани от южното крайбрежие със скали и заливи, златисти плажове, дъх на море, реещи се в небето чайки… и не на последно място уникални старинни къщи от камък и дърво, разпръснати из тесните калдъръмени улички, по които се носи аромат на смокини. Накацалите по крайбрежните улици многобройни ресторанти и кафенета разкриват пред погледа незабравима гледка към заливите и пристанището, както и към тайнствените острови Св. Иван и Св. Петър. Многобройни са църквите и параклисите, разпръснати из целия град. Църквата Св. Георги  пази мощите на Св. Йоан Предтеча, открити на остров Св. Иван на 27.07.2010г. при археологически разкопки, частица от Светия кръст и мощите на Св. Андрей Първозвани.

Една разходка по улиците на стария град ви пренася в епохата на древността, когато през 611 г пр. н. е. милетските гърци, предвождани от древния философ Анаксимандър създават града и му дават името Аполония. Тогава в града процъфтяват риболова, добива на сол, търговията, културата, изкуствата. Развива се изработката на изделия от злато, сребро, бронз и мрамор и се секат собствени монети. В чест на бог Аполон е издигната 13,2м. бронзова статуя, на която единстено Родоския колос – построен по-късно, е съперничил.  Градът е превземан и опожаряван няколко пъти от римляни и византийци. През 812г. войските на хан Крум превземат Созопол и го присъединяват към пределите на България. През 1453г. градът пада под турско робство,  с което започва унищожаването и на последните следи от старата му слава.

След Освобождението стопанското развитие на града е силно затруднено. Всъщност до 1944г. единственият поминък на созополчани е риболовът. Както в Античността и Средновековието той се осъществява със стационарни съоръжения (таляни) и аламани. От тогава и до днес са се запазили уникалните рецепти за солените и пушени риби и чирозите.

Добре дошли в Созопол!